Най-новото

 

В разгара на лятото, средата на месец август, очаквайте две вълнуващо сериозни книги от нас: първата е романът „Скъпи непознати“ от Цвета Делчева, в поредицата „Нова българска проза“, за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант.

Цвета Делчева е автор на поетичните книги: „По нишката тънка“ (1985), включена в антологията „Общежитие“ (Народна младеж); „Отвъд предела“ (1992) (Пан); „Изрядна нощ“ (1995) (Свободно поетическо общество); „Слънцето си е на мястото“ (2000) (Аквариум Средиземноморие); „За градовете и нещата“ (2004) (Стигмати); „Краят на лятото, вечността“ (2006) (Стигмати).

За градовете и нещата“ е преведена от Георги Ангелов и издадена на френски – „Des villes et des choses“ (2006) (Bénévent, Ница-Париж), а „Краят на лятото, вечността“ е преведена от Габи Тийман и издадена на немски – „Ende des Sommers, Ewigkeit“ (Garamond, Виена).

През 2010 г. издава първия си роман „Реконструкция“ (Сиела). „Скъпи непознати“ е нейният втори роман. Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или повърхностни общувания, които често имат решаващо значение за хода на живота.

 

Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче.

А най-трудно ми беше да си спомням, беше трудно, защото не се знаеше кой наистина си спомня, дали съм аз или случилото се, или това бяха картините на Маги. Приятелката ѝ смяташе, че Маги прави някаква сложна живопис, че във всяка картина има цял един разказ, което, доколкото разбирах, затруднява критиката да я отнесе към някоя от съвременните или модни тенденции, но и не може да я остави безразлична, да подмине нейното усилие или нейната оригиналност.

Но присъстващите на откриването на изложбата нямаше да имат и представа от всичко това. И едва ли някой щеше да забележи, ако не бях отишъл.

 

Художник Лиляна Дворянова

304 стр., цена 14,00 лв.

ISBN 978-954-8689-68-7

 

Другата ни превъзходна августовска книга, включена в поредицата за хуманитаристика „Контрапункти“, е философско-есеистичната творба с мисли и фрагменти „Евдемонии“ от Христо Стоев. Безценно четиво както за любознателните, така и за ерудити, философи и адепти.

 

Христо Стоев е роден през 1973 г. в Бургас. Част от най-ярките му спомени от юношеството и по-сетне са свързани с прочетените книги. Избрал е да учи философия (дали преднамерено осъзнато?) вероятно поради това, че философията съчетава мащабност на възгледа с ангажираност към съкровено човешкия смисъл. Трудно е да се прецени защо го увлича тъкмо философията на Кант, но за да ви дистанцира, вероятно би отговорил: поради нейната строга, но и деликатна рационалност и загриженост за многостранните измерения на човешкото достойнство.

Освен на тази, която държите в ръцете си, Христо Стоев е автор и на две книги върху философията на Кант. Наред с критическото мислене той цени изкуството, защото е уверен, че нещастието в неговата най-интимна форма представлява дефицит на смисъл. Живее и преподава в София.

 

Тази книга се е родила като фрагменти, но няма фрагментарен характер. Обединена е от общ дух на търсене на смисъл и четири женски имена, вплетени в обща игра. Тя не представлява чиста философия, нито литература par excellence, но търси общото им пространство, доколкото цени пълнокръвното единство на послание и стил.

Всички теми в нея опират в крайна сметка до спецификата на човешкото присъствие в света. Ако перифразираме един философ на 20-ти век, можем да кажем: човекът е същество, което превръща собственото си битие в проблем. Това самопроблематизиране се случва още на ниво поведение или жизнена нагласа, но тук то е предприето по пътя на философската рефлексия.

 

Мисли за щастието (1)

Щастието е особено нещо - винаги е свързано с преживяването на конкретна и уникална ситуация, а същевременно се опитва да ни се представи като нещо универсално и всеобщо. В този смисъл щастието винаги клони към това да се самоподмени и да изневери на себе си.

Някои дотам са увлечени по усета за универсалност, че цял живот нещастно се опитват да си осигурят предполагаемите му условия (на щастието).

Всъщност истината е, че щастието, доколкото зависи от нас, е не състояние, а жест.

 

Мисли за щастието (2)

Щастие на гръцки е eudaimonia. Eu - благо, daimonia - демоние. Щастието, това е благодемоние. Демонът, това е вестител. Той скрива, чрез това, че открива.

Няма универсални демони. Всеки демон има свое собствено лице. За него няма дума, но за него има име. Името не може да бъде повторено. Демоните не са подвластни на заклинания. Те се явяват само тук и сега. Изрязват процепи в хода на времето. Избират жеста, в който да се въплътят.

Щастието е не просто демонично, то е евдемонично.

 

Оформление Иво Рафаилов

190 стр., цена 12,00 лв.

ISBN 978-954-8689-70-0

 



полезни Връзки

 

 


© 2011 Издателство Ерго ЕООД, Дизайн: e-house.bg