Най-новото

През месец май очаквайте две нови книги от поредицата „Модерна европейска проза” на издателство „Ерго”:

Антонин Баяя: „Вълчеотдание“ (роман)

Романето за вълци, хора и всякакви странни явления! И за любов! Романът е пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика. Любов към природата, сраснала се неделимо с хора и вълци, еднакво нужна на всички живи същества. Поетично-философски разказ за осезаемото и неосезаемото, за боговете на безчет религии, за Брата Човек, Брата Вълк и за Твореца. Величествена възхвала на живота! В повествованието има и немалко смърт, но смъртта също е неделима част от живота! Роман – ода за живота!

Антонин Баяя (р. 1942, Злин) е чешки белетрист и есеист. Произхожда от лекарско семейство, завършва агротехника, работи и като редактор в Чешкото национално радио и радио „Свободна Европа”. От 1996 г. води семинар по творческо писане. Член е на Съвета на Чешката телевизия и на чешкия ПЕН клуб. Автор е на пет романа, кратки прозаични творби и есета. Романът му „Вълчеотдание” е отличен през 2004 г. с наградата „Магнезия Литера” и е номиниран сред десетте най-добри литературни произведения на десетилетието. Кратки прозаични творби и романи на Антонин Баяя са преведени на осем европейски езика.

„Маркета чу гоначите и свали предпазителя на оръжието. Животните щяха да се появят всеки момент, но добре прецени, че поради лошата видимост едва ли ще успее да стреля. Стоеше все така, облегната на канарата. Отведнъж сякаш Пустинника я чу и й предостави още няколко метра видимост. Докосна с длан каменната му кожа. Не спирай, продължавай... и мъглата бързо стана прозрачна. Видя Вълка.

В първия миг й се стори, че е пън, но там никога нищо подобно не беше имало. После силуетът се раздвижи. За секунда Маркета зае стрелкова позиция с приклад, плътно опрян в рамото й, и взе тайнствения незван гост на мушка. Без да разсъждава. Спомни си миризмата около ловната хижа и вълчия разказ на Естер. Вълка се изправи. Гледаше я. Цевта на дядовата пушка трепереше. Затаи дъх.

В човешката стойка той почувства неотстъпчивост. Козината му настръхна. Не можеше да избяга, нямаше накъде. Можеше само да вдигне бърни и през оголените зъби да изръмжи срещу човека. Махай се, бягай бързо оттук! Беше молба, не заповед.”

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

Превод от чешки Маргарита Кюркчиева
Художник Ина Бъчварова
ISBN 978-954-8689-20-5

Цена 14,00 лв.

Фарук Шехич: „Хит депо”, „Под натиск”, „Транссараево”, „Апокалипсис от Recycle bin-а”(избрана проза и стихотворения)

Истините на Шехич са жестоки, иронични, те хапят и бодат, но не страдат от помпозност и евтин маниеризъм, в тях диша истинска поезия, взривявана от емоции, метафори и лиризъм. Едновременно с това авторът упорства да бъде обективен наблюдател на случващото се, да говори и тъжно, и смешно за събитията, да е убийствено искрен във всеки един детайл, във всеки емоционален изблик, всеки спомен.

За мен литературата е брилянтен занаят, който предполага постоянен къртовски труд, най-вече прозата. Занимава ме начинът, по който се променям в процеса на писане, интересно ми е как точно моите литературни творби въздействат върху читателите, защото без тях всяко писане е лишено от истинско съществуване, казва Шехич.

Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992–1995 г. воюва в V корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. Работи като журналист и колумнист на сараевското списание „Старт”, където води собствена рубрика. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на английски, френски, италиански, немски, унгарски, словенски, македонски и полски език.

„Спокойно и достолепно разрушихме сградите на правителствените организации. Опиянен от щастие, крещях по улиците с пистолет в ръка: „Смърт на господата, стократно мамицата им ще разкатая!” Обикаляхме из града, преливащи от гигантска радост. Най-после бяхме свободни и можехме да правим каквото си щем, дори да стреляме в небето, което бе покрито предателски с мъгла. Само какви прекрасни нагони ни движеха: любов към смъртта, презрение, власт се пръскаха по вените ни. Не можех да взема рационално решение в коя част да се запиша, дали в отряда за палене на библиотеката или в другия, за светкавично екзекутиране на мекушавите господа. Бях обзет от неистова и доброволна истерия. Исках всичко накуп, пък и ме изкушаваше мятането на огън в старческите домове, както и в луксозните детски градини. Затова действах извънредно като летящ солдат, прелитащ от ескадрон на ескадрон. Превърнахме целия град в равно и сиво пепелище, където все още тлееха идеите за превъзходството на господата и за високомерието на дегенериралата аристокрация. За предводител провъзгласихме един другар от затвора, несправедливо осъден като сериен убиец. Челото му беше ниско, косата гъста кат четка от китови уши, сто процента работническо-селска. Як, с огромни крачища, с една ръка можеше да откъсне свилената главица на някой господин. Радваше се на епохалното ни доверие и всички вярвахме в него, както някога в немската марка. Сутринта, щом отекна първият изстрел, грабнах „Збройовка”-та и нахлух в апартамента на комшията. Лежеше в леглото като някакъв фалшив император. Кръвта закипя във вените ми, очите ми помътняха, нямах нерви за систематични изтезания. Събудих го с вика: „Да живее Смъртта!” Прицелих се точно там, където се сливат веждите и дръпнах спусъка.  Продължи да сънува.”

С подкрепата на литературната мрежа ТРАДУКИ и Удруга КУРС

Превод от босненски Русанка Ляпова

Художник Калина Димова
ISBN 978-954-8689-22-9

Цена 14,00 лв.